Кръстопътя на съдбата

Този разказ съм го писала през най-гадния период в живота ми.
Гаден заради момчето, което най-много обичах, но когато сърцето се измори от сълзи и страдания..Просто всичко приключва.И така това е друга тема, та така посвещавам разказа на него.

Сега съм там на онзи кръстопът.Дълбоко замислена в посоката, която ще избера.Понякога боли, когато чуя името ти.Понякога боли, когато си спомня миналите дни, но още повече боли, когато знам, че с друга си.Да плача ли, или да се смея ?! - Един от безброите въпроси нахлуващи в главата ми.Дали да продължа живота си с усмивка на лице и болка в гърдите? Дали да пробвам с някого да те заменя? - НЕ! След тебе всеки друг ще бъде никой.Или пък да преглътна гордостта си и да ти простя ?! Какво реших аз ли? Нямам силата да избера, стоя и с треперяща ръка се опитвам да те върна...
Не си виновен ти, а те обвинявам... Защо ли? Може би лъжа себе си, че не заради мен стана така... - "Съдбата беше виновна" - крещи сърцето, опитващо се да прехвърли винага.Любов като нашана, не трябваше така да свършва - твърдяха очевидци.
"Обичам те" - обажда се душата, не обедена, че заслужава да го изрича.
Стотици дни минаха от последния път, когато те усетих до мен и продължавам да се наричам жива.Ставам сутрин с единствената мисъл, с която и заспивам. - Че утре ще дойде денят, в който отново ще си тук.На сантиметри от теб, усещаща дъха ти и със сърце и душа да мога да призная, че съм щастлива.
Продължавам да стоя на проклетия кръстопът, - не притежаваща сила дори да заплача.
Мисля си, дали чувстваш това, което и аз. - Дали ти също обвиняваш себе си...
И все още стоя на този кръстопът, и изобщо не забелязвам заобикалящият ме свят.
" С любовта е свършено, щом някой, някога ти каже сбогом" - Казах ти сбогом, помниш ли? Онази минута, в която тази дума пресече времето и пространството, но не и моята любов... Но ти знаеш, че нищо не е свършило, един твой жест можеше да мъ върне.
Обичах те и ще продължавам да изпитвам това чувство макар от растояние.
Но все пак трябва да избера накъде да тръгна по този кръстопът.
Прощавам ти за всяка твоя лъжа и грешка.Прощавам ти, че разби сърцето ми.
Прощавам ти, че винаги, когято мисля за теб умирам.Прощавам ти, че не ме обичаше достатъчно за да ме спреш да си отида.Надявам се някога да проста и на себе си, че не останах да се боря за лабовта ни.