Шоколад

Ето ме прибирам се, уморена както всеки път.
Поредният ден е приключил за мен. Небето се гласи, за срещата си с луната.
Влизам и с бавни крачки, оставям чантата си на земята.
Отивам в кухнята, готтова да прегърна най-добрият си приятел.
Отново да съм в обятията му и да преливам от удоволствие.
Протягам ръце и го поемам в прегръдка. Сядам на земята, без значение дали в хола до дивана или в спалнята до леглото ..
Взимам го и отварям опаковката бавно, освен ако не съм в лошо настроение - тогаваа разкъсвам хартиятаа, лекомислено.Взимам го и парче, по парче вкусвам от него .. доволна .. Шоколадът - най- добрият ми приятел.
Винаги ми помага, когато се нуждая от подкрема ..
Никога не ме предава ,, не ме порицава .. не говори много, но
ме прави щастлива .
Няма да казвам, че не мога да живея без него, защото ще прозвучи банално.
За това ще кажа така - " Шоколадът е онова сладко вещество, което прави животът ми по - сладък "