Беше 12:10 през ноща.Чух тътен.
Той ме извади от ужасния кошмар, които не ме оставаше на спокойствие в " страната на сънищата".Станах от леглото и започнах да вървя, не мислех за студеният въздух, който се носеше край мен.Вървях и разбирах, че наближавам, поради усилващия се звук.
Дали мога да го опиша ли? - Наподовяващ писък на дете, от което ме избиваха тръпки.
Стигнах до една врата и останових, че тътенът идва от там. Стоях, страхуваща се от гледката, която щеше да се рее пред очите ми след секунди.Стоях и ме избиваха студени вълни последвани от гореща пот.Да, страхувах се.Стоях и обмислях какво да направя, но в крайна сметка стигнах до извода, че има само едно решение и то е, да отворя вратата.Нещо ме спираше, но не беше страха, аз сама незнаех защо просто да не завъртя дръжката.Опитах се да изкрещя, като отговор на всичките емоций, които ме навестяваха в онази толкова студена нощ. Но студът изобщо не преобладаваще в странните чувства, които усещах.Реших се. Когато отворих вратата, лежах върху леглото си, потресена от невероятния сън.Да, беше просто сън отново.
Няма коментари:
Публикуване на коментар